Краставицата – с какво е полезна?

Един от най-предпочитаните и обичани пролетни зеленчуци - краставицата, принадлежи на семейството, към което спадат не само тиквичките, но и тиквата, и динята. Произхожда от Индия и е култивирана в Западна Азия още преди 2000 години преди новата ера.


90% от съдържанието на краставицата е водно, което я превръща в уникално освежаващо средство, особено необходимо в горещите летни дни. Фразата „свеж като краставица“ всъщност е научен факт: температурата в месестата част обикновено е с 20 единици по-хладна от температурата на въздуха.


Поради предимно водното си съдържание, половин порция краставица наброява само 10-12 калории, което прави зеленчукът идеален продукт за отслабване. Тази полза обаче има неприятна обратна страна – количеството на полезни вещества също е сравнително малко. Основните витамини, които влизат в състава на свежия зеленчук, са витамин А и С – само 2% от дневните нужди за последния.


За сметка на това пък от 2 г общо съдържание на въглехидрати, само един от тях представлява захари. Няма мазнини, а енергийната стойност на 100 г е незначително.


Краставицата е по-ценна с наличието си на фибри. 20 см от зеленчука осигуряват 12% от фибрите, необходими за деня.


Кората на краставицата съдържа силициев двуокис - съществен компонент на съединителната тъкан, включваща кости, сухожилия, мускули, връзки, хрущяли. Други минерали, които се намират в кората на зеленчука, са магнезий и калий. Те, заедно с натрия, спомагат за регулиране на кръвното налягане.


Водното съдържание на краставицата спомага за хидратацията на тялото, както и за освобождаването от токсичните елементи в организма.


Натуралният продукт съдържа кафеена и аскорбинова киселини, които предотвратяват задържането на вода в организма. Зеленчукът спомага доброто храносмилане и усвояването на мазнините и белтъчините.


Съдържанието на витамините A, B и C в краставицата помага за поддържането на здрава и нежна кожа. Силициевият двуокис благоприятства формирането на по-здрава съединителна тъкан на кожата на лицето.


Зеленчукът е полезен и при кожни проблеми, слънчеви изгаряния, благоприятства и лечението на отоци под очите. Поставянето на два резена краставица върху очите в продължение на 10 минути може значително да намали подпухналостта. А използването на масло от краставица, в комбинация със зехтин, допринася за премахването на черни точки.


Краставицата е богата на силиций и сяра. Затова редовната консумация на зеленчука спомага здравия растеж на косата.


Краставицата съдържа естествени соли и витамини, които са полезни за растежа на клетките. Високото съдържание на минерали я превръща в естествен източник на антиоксиданти. Известна е с качествата си на мощен диуретик.
http://www.puls.bg/

Цени на зеленчуци в борса Плодовитово за 1 май 2011г!

Отново вноса на гръцки и македонски краставици и домати подбива пазара на родните производители. Дори румънците започнаха да внасят корнишони и макар на вкусови качества да са далеч от родните вкусни производства, търговците са примамени от по-ниските цени. Предлаганата продукция е в изобилие. Тази година производителите са заложили на българска краставица, в момента се търгува на цена 1,50, вносната гръцка и македонска е на 1,40. Български домат няма, гръцкият се предлага на 1,50. Зарзавата е изцяло български: марулата е 0,30; репичките 0,15; пресен лук 0,15-0,20; стар лук 0,60; моркови 0,60; зеле 0,90; хитът на пазара е пресния български картоф: дребния 1,50, едрия 1,80; Освен зеленчуци пазара предлага изобилие от цитросови плодове внос от Гърция.

Цени на зеленчуци в борса Плодовитово за април!

Днес на 22 април 2011, най-търсена е краставицата-търгува се на едро от 2,20 до 2,50. Доматите са изцяло внос, турски дребни - 1,60, испански - малко по-едри 1,90; турски едри - 2,00-2,40. Млад кромид 0,15-0,20 връзката, млад чесън 0,50 връзката. репички 0,50; къдрава марула - 0,60-0,70; бяла и черна марула 0,50. На пазара има и разнообразие от цитрусови плодове портокали 1,30; ябълките в зависимост от големината и сорта са от 1,50 до 2,50. Морковие са 0,90.

Третиране на овошките през пролетта!

През април, в зависимост от фенологичното развитие на овощните култури се провеждат предцъфтежни, цъфтежни и следцъфтежни третирания. Интензивната растителна защита през пролетта налага многократни третирания. За да предотврати появата на резистентност при овошките към някои по-често използвани препарати, се препоръчна редуване на препарати, съдържащи различни активни вещества.
При семковите овощни видове, встъпили във фаза цветен бутон, се провежда предцъфтежно пръскане срещу икономически най-важните болести: струпясване при ябълката и крушата, брашнеста мана при ябълката, загиване на завръзите при дюлята. При чувствителни на брашнеста мана сортове ябълки трябва да се използват фунгициди, ефикасни едновременно срещу струпясване и брашнеста мана: ардент 50 СК-0,02%, фоликур 25 ВГ-0,04%, строби ДФ- 0,02%, скор 250 ЕК-0,02%, флинт макс 75 ВГ-0,02%, шавит Ф 72 ВДГ-0,2%, и други. Посочените препарати са подходящи и при крушата при струпясване.
При дюлята срещу загиване на завръзите се използват някои от следните фунгициди: фоликур 25 ВГ-0,075%, тирам 80 ДГ-0,3%, топсин М 70 ВДГ-0,12%. Крайният срок за употреба на наличните количества топсин М 70 ВДГ е до 30.10.2011.
Срещу неприятелите по семковите-листните въшки, плодовите оси, листозавивачки, за да се предотвратят неприятните последствия, се провежда предцъфтежно пръскане с накои от следните инсектициди: Децис 2,5 ЕК-0,5%, ламбада 5 ЕК-0,03%, вазтак нов 100 ЕК-0,015%, суми алфа 5 ЕК-0,02%, калипсо 480 СК-0,02% ранер 240 СК-0,03% и др.

Грижа за прасковата и кайсията след цъфтежа!

При костилковите овощни видове/праскова и кайсия/ след цъфтежа се провеждат пръскания срещу ранното кафяво гниене, сачмянката, брашнестата мана с някои от следните фунгициди: топсин М 70 ВДГ-0,12%; топаз 100 ЕК-0,03%; тирам 80 ДГ-0,3%; фоликур 25 ВГ-0,075%; дитан 45-0,03%; скор 250 ЕК-0,02%, и други.
Тези пръскания могат да се комбинират и срещу вредителите: плодови оси, прасковен клонков молец, листни въшки, и други, като към фунгицидния разтвор се прибявя съвместим инсектицид.

Ягоди!

Ягодите предпочитат пропусклива почва, която трябва да се обогати с оборски тор, около месец, преди младите растения да бъдат засадени.
Лехите трябва да са покрити добре с тор и слама, за да се предотврати развитието на плевели и за да се запазят плодовете чисти. За ягодите е добра слабо киселинната почва, с pH 5.0 - 6.0.
Не е добре да се използва почва, в която преди това са расли други дребни безкостилкови (малини, боровинки и др.), или растения от семейството на домата (Solanaceae), защото има опасност от заразяване с вирусни болести.
Растенията не бива да се поливат отгоре, за да не се развият гъбички. Най – подходящо е капковото напояване. Наторяването става на две седмици с подходящ тор.

За ягодите трябва да се избере открито и проветриво слънчево място. Засаждат се във високи лехи. Растенията се засаждат през март - април, а в по - студените места - в края на зимата и началото на пролетта, шахматно, през ред, като трябва да има разстояние между растенията - 35 сантиметра.
Върхът на корените трябва да е на нивото на пръстта, за да се избегне загниването. Ягодите се поливат веднага след засаждането.

Издънките на ягодите дават възможност да се отгледат повече растения, но пък намаляват продукцията на плодове. На втората година лехите стават прекалено тесни за всички ластари, и плодовете се “задушават” в листа. Препоръчително е растенията да се запазят максимум 3 години, след което те се изтощават. Лехите трябва да се оставят “да починат” поне 3 – 5 години.

След първата година ягодите дават малко плод, но пък пускат повече ластари. Когато спрат да дават плодове, отстранете ластарите, заедно с увехналите или заболели листа.
Растенията се подхранват с подходящ тор и се покриват със слама.
Може да се направи разсаждане, ако в градината има място направете нови лехи, с най – големите и здрави ластари.
Пазете плодовете от птици, охлюви и плужеци. За промишлено отглеждане на ягоди се препоръчва ягодите да се разсаждат всяка година, за да дават по - голяма продукция.

Как да подмладим овошките?

Когато овошките застареят, спира растежът им, клоните изсъхват и плодовете стават малки. За да удължим живота на такива дървета, трябва да им приложим подходящо подрязване. На такава резитба се поддават почти всички овощни видове, особено ябълките, крушите, сливите, кайсиите, мушмулите, дюлите. По трудно се понася от прасковите, черешите и вишните. Необходимо е подрязването да не се извърши наведнъж, а в продължените на няколко години. Подмладяването се започва с предварителна подготовка. Около две години преди това се извършва силно органично и минерално торене. То предизвиква покарване на спящите пъпки на много лакомци, които ще се използват за възстановяване на короната на овошките. За подмладяването се прави силна резитба като водачът и скелетните клони се съкращават с половината дори две-трети от дължината им. Останалите полускелетни клони и плодните клонки върху тях се прореждат и също се съкращават силно. От подкаралите многобройни силни лакомци се избират тези, които се възстановават най-правилно скелетните клони, короната. Те се съкращават слабо. Така не се задържа и отлага образуването на нови плододаващи клонки. Една част от разклоненията по скелетните клони се режат на външна пъпка или до разклонение. Отрезите трябва да са колкото е възможно по-гладки и се замазват с овощарска замазка или блажна боя. Овощните дървета възстановяват короната си от 3 до 5 години и встъпват отново в добро плододаване.